/ iStock/Getty Images

Понякога умората не е просто резултат от дългата работна седмица. Косата пада повече от обикновено, кожата е суха, а настроението – колебливо. Може би си мислите, че това са нормални неща, но тялото всъщност се опитва да ви каже нещо важно: липсват му витамини.

Витаминозният дефицит не винаги се проявява драматично. Най-често той „говори“ с фини, но постоянни симптоми:

  • усещане за изтощение, въпреки достатъчно сън
  • чупливи нокти и косопад
  • чести настинки или бавно зарастващи рани
  • изтръпване на пръстите, мускулни крампи
  • промени в настроението или спад в концентрацията

 

Звучи познато? Много хора не подозират, че тези симптоми може да се дължат на липсата на витамини като D, B12, C или желязо. Особено в днешно време, когато храната често е преработена, а ежедневието – напрегнато.

В повечето случаи можем да си набавим нужните витамини чрез разнообразно и балансирано хранене, без да е необходимо да прибягваме до добавки, освен ако няма медицинска причина или установен дефицит.

Натуралните продукти са единственият източник на нормални витамини, категорични са учените
ThinkStock/Getty Images

💡 Няколко съвета:

  • Комбинирайте разнообразни храни – цветна чиния често означава по-богато съдържание на витамини
  • Внимавайте с прекалената термична обработка – някои витамини (като витамин C и фолиева киселина) се разрушават при висока температура
  • Здравословното храносмилане е важно – проблеми с червата или стомаха могат да попречат на усвояването, дори ако приемате достатъчно витамини с храната.

При двойно количество мазнина се удвоява и усвояването на витамини
ThinkStock/Getty Images

Трябва ли да се консултирате с лекар?

Краткият отговор е: да. Самолечението с витамини не е безобидно – някои могат да се натрупват в организма и да доведат до обратен ефект. Лекарят може да назначи кръвни изследвания и да установи какво точно липсва, за да се изготви индивидуален хранителен или терапевтичен план.

Витамините са малките съюзници на голямото здраве – затова не подценявайте сигналите на тялото. То рядко крещи, но винаги говори. Въпросът е дали го чуваме.