Поклонението пред народната певица Верка Сидерова ще бъде на 5 юли (събота) в храм „Св. Георги“ в София от 15:00 часа, съобщиха близки до нея. Тя почина на 2 юли в София след продължително и тежко боледуване.
Емблематична е нейната реплика: „Друго не съм правила през живота си, пяла съм".
Верка Сидерова Иванова е родена на 26 април 1926 г. в Добрич. До ранната си ученическа възраст вече знае стотици северняшки мелодии, които научава от майка си и баба си. Бащата на Верка е от руски произход, бесарабски българин. Казва се Исидор, в България го наричат Сидер. Верка Сидерова казва, че от него е наследила своята любознателност, която цял живот я кара да търси нови неща. Майка ѝ умира, когато тя е на 12 години.
„Баба ми все плачеше и пееше. Имане не ми оставиха, но ми дадоха най-голямото съкровище - песните“, споделя певицата. Завършва гимназия в родния си град в класическа паралелка. Тя е изучавала латински и старогръцки при преподавателя Иван Кузманов. Верка Сидерова владее румънски, английски, френски и италиански език.
През 1952 г. Верка Сидерова участва в Националния преглед на художествената самодейност в армията, където печели първата си награда. Същата година участва на прослушване лично при Филип Кутев с песента "Лале ли си, зюмбюл ли си", която знае от майка си и баба си, и става част от Държавния ансамбъл за народни песни и танци, който сега носи името на Филип Кутев. Почти 30 години Верка Сидерова пее в ансамбъла, с който обикаля десетки страни и прославя България по света. Нейният репертоар е предимно добруджански, макар в ансамбъла тя да е изпяла стотици песни от различни краища на България. В репертоара на народната певица има над 200 песни. Сред най-популярните й песни са "Лале ли си, зюмбюл ли си", "Изгряла е месечинка", "Росен, росен, зелен росен", "Ситно се 'оро зави", „Години, години“, „Стоян през гора вървеше“ и др. Много от изпълненията на Верка Сидерова са запазени в златните фондове на Българското национално радио и Българската национална телевизия.
Фолклористката Мария Кутева казва за Верка Сидерова, че е с нежен и гъвкав глас, че има тънка музикалност, изключителна емоционалност и артистичност, които са предпоставка всяка песен при нея да бъде прецизна и художествено осмислена.
За „Лале ли си, зюмбюл ли си“ Верка Сидерова винаги е казвала: „Всичките си песни обичам, но тази боготворя!“
Песента звучи по Българското национално радио от 1964 година.
За нея Верка Сидерова казва още: „Моята морална награда е, че „Лалето“ се смята за най-хубавата народна песен. Не случайно Филип Кутев от нея направи най-хубавата си обработка. Някой път, уж на шега, казвам на близките си: Като слагате на гроба ми плоча, на нея да са издълбани само две дати, едно лале, един зюмбюл и един гюл…хората ще разберат…“
Верка Сидерова има издаден компактдиск с най-известните добруджански народни песни за периода 1960 - 2000 г.
През 2006 г. в интервю по повод 80-годишнината си тя споделя: “Осемдесет години са наистина много! А аз се чувствам още толкова млада! Вярно беше това, което баба ми все повтаряше: “Душата не остарява, чедо!”. Много се радвам, че хората не са ме забравили! Но и аз няма да ги оставя да ме забравят – толкова песни съм изпяла! Казват, че всеки човек се ражда, за да изпълни някаква мисия. Явно това е била моята – да изпея целия си живот! Народната песен ми даваше не само насъщния хляб. Чувствах се удовлетворена от това, което върша. Щастлива съм с песните си и сега – на моите 80 години. Големият наш певец Емил Димитров имаше един стих “Само един живот не е достатъчен”. Много вярно е казано – един живот не стига, за да направиш всичко, което смяташ за важно. Продължавам да пея всеки ден – най-много това, което не записах. Филип Кутев много държеше репертоарът на ансамбъла да запазва своята уникалност. Ето защо някои много хубави образци, които помня от дете така и не стигнаха до по-голям кръг слушатели.”
Верка Сидерова обича всякаква музика. Харесва класическа музика, най-много „Ероика“ на Бетовен и „Мечтание“ на Шуман. Тя споделя, че се прекланя пред българската народна песен, и че тя е философията на българския народ. „Музиката не може да бъде лоша“, казва още именитата певица.
През дългата си кариера Верка Сидерова получава множество награди за приноса си към българската народна музика. Носителка е на орден „Кирил и Методий“ първа степен. През 2004 г. Верка Сидерова става носителка на голямата награда "Нестинарка" - за цялостна певческа кариера, на Международния фолклорен фестивал в Бургас. На 25 септември 2004 г. тя е удостоена със званието „Почетен гражданин на Добрич“. На 21 октомври 2011 г. Верка Сидерова е удостоена от президента Георги Първанов с орден "Стара планина" втора степен за изключително големите й заслуги в областта на културата и изкуството. На 28 февруари 2014 г. тя получава Голямата награда "Борис Машалов" за цялостен принос към българското фолклорно изкуство на Първите годишни фолклорни награди на името на прочутия певец. На 28 април 2011 г. в Добрич Верка Сидерова представя авторската си книга "Лале ли си, зюмбюл ли си - моята биография", издадена по повод нейната 85-годишнина. При представянето на книгата певицата споделя, че народната песен и под бетон да я заровиш, ще избуят филизи, толкова е силен народният гений.
